История
Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолянската община датират от края на бронзовата епоха – XIII в. пр.н.е. През следващите две хилядолетия античните автори възприемат Родопите като свещена тракийска планина, родно място на Орфей. От тази епоха са проучени светилища (вр. Ком), могилни некрополи (с. Гела) и уникален плосък некропол (с. Стойките).
Античност и Средновековие
Името на Смолян идва от славянското племе смоляни, които населявали този край. Смята се, че селището датира от дълбока древност. Носил е имената Езерово, Ахъ Челеби, Пашмакли и пр. Според античния гръцки историк Херодот този край е бил населен с траки около 2500 – 3000 години преди началото на нашето летоброене. Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище на Дионисий било издигнато на високия връх Зилмисос. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.
Османски период
След падането на България под османска власт, през 1519 г. Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби и земите стават известни като Ахъ Челеби. В османски документи от XVII век селището на мястото на днешния Смолян е наречено Езерово, по-късно преименувано на Башмаклъ и Пашмакли, име, което запазва до 1934 г.
В периода 1871–1872 г. казата Ахъ Челеби с център Пашмакли включва 14 села с общо 4191 домакинства: 2961 българи мохамедани, 1500 българи християни и 240 цигани. Между 1896 и 1900 г. християнското население преминава под Българската екзархия. През 1912 г. в Ахъ-челебийската кааза има 8252 семейства, от които 2815 българи екзархисти, 140 патриаршисти и 5297 мохамедани. В Пашмакли (Смолян) през 1912 г. живеят 320 семейства мохамедани, 80 екзархисти и 40 патриаршисти. В Устово има 420 семейства екзархисти, а в Горно и Долно Райково – общо 700 екзархисти, 100 патриаршисти и 70 мохамедани.
Скален некропол с жертвеник - Ковил
Според античния историк Херодот, Родопа е била населена с траки около 2500-3000 години пр.н.е. Филострат описва родопския герой Рес, участвал в Троянската война, а Омир споменава неговите коне като „по-бели от сняг, бързоноги като вихър.“
Старогръцки източници свързват родопското светилище на Дионисий с връх Зилмисос (дн. Карлък), а с този район се свързва и Орфей.
След падането на българската държава под турска власт, Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби през 1519 г. В турски документи от XVII в. селището се споменава като Езерово, а по-късно става Башмаклъ, Пашмаклъ и остава с това име до 1934 г.
През 1936 г. в развалините на старата крепост „Аетос“ над Смолян са разкрити крепостни зидове и старо славянско селище „Могилата.“
Светилище Могилата
На 17 януари 1878 г. казашката кавалерия на генерал Черевин влиза в града. След Берлинския договор от 1 август 1878 г., Смолян остава под османска власт до 1912 г. По време на Балканската война, на 13 октомври 1912 г., 21-ви пехотен полк под командването на полк. Владимир Серафимов освобождава Смолян, а боевете при връх Кавгаджик на 21 октомври са решаващи за региона.
През 1913 г. се създава Пашмаклийска (Смолянска) околия, която е част от Гюмюрджински окръг. През 1920 г. се формира Пашмаклийски окръг, включващ Смолянска, Златоградска и Девинска околия. След административни промени през 1934 г., град Пашмакли е преименуван на Смолян. През 1959 г. се създава Смолянски окръг, който съществува до 1987 г., а през 1999 г. се оформя Смолянска област на базата на старите граници на окръга.
Планетариум с НАО
Кухня
В Смолян се приготвят деликатеси като качамак, пататник, клин, най-различни ястия с картофи, катми и чевермета, вкусни сармички, боб в гърне и др. А киселото мляко е с отлични вкусови качества.
